В стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ по особен начин

се положени част от епитетите. Вместо за

балкански юнак

се говори за

юнак балкански

вместо за

дълбок сън – за сън дълбок, нашият лев

(лъв)

е преобърнат в

лева наш.

Съществителното име и неговото опре-

деление са с разменени места в сравнение с обичайния изговор. Размя-

ната, преобръщането на общоприетата подредба на думи е специфично

средство, употребявано основно в лириката. Този начин на изразяване

литературната наука назовава

инверсия.

Чрез инверсията се оразличава

поетическата от обикновената, разговорната реч. Заедно с това се създа-

ва по-голяма мелодичност на изказа, поставя се акцент върху епитета и

думата, която той пояснява. Инверсията засилва емоционалните внуше-

ния и въздействия.

Специфична функция има и натрупването на изречения, в чието на-

чало стои

частицата „да“,

като особено силно това е изразено в по-

следната строфа, където всеки нов стих започва с „да“ („Да си развием

знамената,/да светне нашата земя…“). По този начин текстът придобива

интонацията на заклинание. Така чрез магическата сила на словото лири-

ческият говорител чертае картината на бъдещото избавление и подобно

на заклинател вещае сбъдването Ӝ.

ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ

Във времето, когато Добри Чинтулов създава своето стихотворение,

много от балканските народи вече са извоювали своята независимост.

Затова и поетът дава за пример съдбата на сърби и черногорци. Сред

поредица от въстания и като последствие от Руско-турската война от

1828 –1829 г. Сърбия добива статут на автономно княжество. Година по-

късно своята независимост постига и Гърция. В освободителните битки

взимат участие и много българи с надеждата, че това, което се случва в

близките балкански територии, ще последва и по българските земи.

РЕЧНИК

инверсия

(от лат. дума

inversion

– прекъсване,

преместване). Специфична поетическа фигура,

която се изразява в размяната, преобръщането

на общоприетата подредба на думите в

изречението. Инверсията засилва емоционалните

внушения. Използва се както в личното

творчество, така и във фолклора.

лирически говорител

. Лицето в

стихотворението, от чието име се говори.

Лирическият говорител се изразява в първо

лице (единствено или в множествено число). Той

споделя пряко, от свое име преживяванията си,

мислите и чувствата си.

марш

(от фр. дума

marche

– движение напред,

шествие). Музикално-лирическа творба,

създадена в отмерения такт на човешката крачка.

Създава усещането за движение, за ударност и

боен ритъм.