164

ДА

РАЗБЕРА

КАКВО (НЕ) ЗНАЯ

Алеко Константинов

ДО ЧИКАГО И НАЗАД

АВТОРЪТ

Алеко Константинов

(1863 – 1897) е

роден в

Свищов

в семейство на културни

и образовани за времето си хора. Баща му

е сред видните първенци в града, а майка

му се слави като природно надарена жена

със силно развито чувство за хумор.

Първоначално учи в местното учи-

лище, после за три години е в Апри-

ловската гимназия в Габрово. При

започването на Руско-турската осво-

бодителна война се завръща в родния

град и възторжено посреща руските

войски, когато стъпват на свищов-

ския бряг. Юношата става писар в

канцеларията на местния губернатор

Найден Геров, където по същото време работи и Иван Вазов.

След Освобождението баща му го изпраща в Русия да продължи пре-

къснатото образование. През 1885 г. Алеко Константинов завършва пра-

во в Одеса и се връща в родината. Няколко години е съдия и прокурор

в Софийския окръжен съд. Понеже самозабравили се властници се оп-

итват да му налагат какви присъди да произнася над политическите им

противници, неподкупният съдия се оказва „неудобен“ и скоро е уволнен

(1888 г.). Като доблестен човек и професионалист той се ръководи от

принципите на правото, а не от интересите на управниците и с това си

навлича техния гняв. Но дори безработен, преследван, младият юрист не

изневерява на своите разбирания и запазва морала и достойнството си

(неслучайно в личната си кореспонденция често се подписва „непопра-

вим идеалист и безсребърник“).

Годините между 1885 и 1890 г.

са трудни и в личен план. За кратко вре-

ме той губи най-близките си хора: повалени от болест умират родителите

и трите му сестри. За да надмогне синовната мъка и разочарованията от

следосвобожденската обществена действителност, Алеко Константинов

често търси утеха сред красотата на природата. Той е

основоположни-

кът на българския туризъм

и един от учредителите на Туристическото

дружество. Организира първите групи за екскурзии из родните планини.

Поклонник на прелестите на българската земя, описва в пътни бележки

впечатленията си. Страстта му да пътешества личи от факта, че посещава

Всемирното изложение в Париж (1889), в Прага (1891), в Чикаго (1893).

Плод на преживяванията от последното е пътеписът „До Чикаго и назад“,

издаден през 1894 г. Бил е също организатор и член на един интересен

кръжок –

„Весела България“

През 1894 г. в страната се провеждат избори и той е

кандидат за на-

роден представител

от родния Свищов. Константинов е потресен от из-