199
19
В миг млъкна дружна песен и полето затихна. И ето че някъде
далече се поде самичък глас – висок, звънлив и треперящ. Той се
емна леко и тихо, па полека-лека се засили и се залюля на мощни
вълни над полето. Никола остави снопа и плесна ръце.
– Ето я нӚ – тя е!
И дълго се ослушва.
А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна
с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги
пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше,
ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб,
с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се
носеше стремително и гордо.
Не изтърпя Никола, а се изстъпи сред нивата и се провикна:
– Еее-ех!
Екливи и ободрителни смехове му отговориха от околните нивя.
Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха
нещо.
Чу го Пенка отдалече и му прати закачлива и обична песен.
Над полето, сякаш с кръст в ръка, прехвръкна надеждата, по
нея радостта.
•
Какво ново чухте и
видяхте?
•
Съвпадна ли станалото
в текста с очакваното от
вас? Защо?
•
Кое ви изненада? Защо?
•
Какво очаквате да се
случи? Защо мислите
така?
•
Прочетете последния
откъс.
À ÊÀÊÂÎ ÌÈÑËß ÀÇ
Ободриха се морни души и заехтя полето пак от смях и песни.
Но ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и
уплашено обади, че Пенка примряла от жега.
Грозната вест се разнесе из уста в уста по цялото поле.
Пенка примряла от жега!
Боже!
Пак жертва!
Град да бе паднал, не би тъй убил сърцата.
Захвърлиха жътвари остри сърпове и затичаха
нататък, плахи и тъжни.
– Боже, дано лъжа бъде!
И булки и моми, и мъже и жени, и майки