205

намек и за нещо друго – такава може да бъде съдбата на всеки отруден

селянин, който жъне под палещите лъчи на слънцето.

ТЕМИТЕ

Водеща в творбата е

темата за значението

на труда в човешкия жи-

вот. Според Елин Пелин мястото, което заема трудът, е важен ориентир

за човешкия характер. То издава най-важните личностни качества. Зна-

чителна част от обема на иначе краткия разказ е посветена на трудолю-

бието на българина. Писателят съзнателно подчертава тежките условия

на работа. Авторовата идея, че трудът е неотменима част от селското

битие, нещо повече – че трудът е самият живот, е ясно прокарана в ця-

лата творба. Даже най-съкровеното човешко преживяване – любовта, е

свързано с труда.

Паралелна тематична линия е за

любовта между двама млади

. Обич-

та между Никола и Пенка е показана на фона на жътвата и вдъхва енер-

гия, сили у хората. Щом подхранва вярата в доброто и окрилява човека,

и най-тежкият труд не се възприема като бреме, а като радост. Но Елин

Пелин осмисля труда и от друга гледна точка. Той може да бъде извор на

беди, на човешко нещастие. С непосилните си условия трудът понякога е

убиец на прекрасното в живота. На жътва селяните отиват като на праз-

ник, но този празник може да бъде и „тъжен“, ако е отнел най-ценното:

младостта, любовта, красотата.

КОМПОЗИЦИЯТА

Разказът има стегната и ясна композиция. Описанието на Софийско-

то поле и условията на неуморния труд на селяните имат характер на

въведение

(експозиция). Включването на образите на

левент Никола

неговата майка и сестра и подемането на разговор помежду им полага

завръзката

на разказа. Диалогът между тях и вслушването в жътвар-

ските песни градят

развитието на действието.

В разказа могат да се

отбележат

два кулминационни момента. Първият

е извисяването над

полето на Пенкиния глас и на песента Ӝ.

Вторият кулминационен мо-

мент

е свързан с вестта за смъртта на Пенка.

Развръзката

се означа-

ва от сцената, в която Никола съзира мъртвото тяло на своята любима

и пада отчаян. Функцията на

заключение

(епилог) има описанието на

следващия ден, чийто трагичен център е погребението на Пенка.

В композицията на разказа особено място има

пейзажът.

Произведе-

нието започва и завършва с природно описание на горещ летен ден сред

полето. Така пейзажът играе ролята на композиционна рамка на творба-

та, като неговото присъствие е богато смислово натоварено. Началната и

финалната картина рисуват един и същ обект – безкрайните житни ниви.

Но двете описания съдържат противоположни внушения.

Началната картина

показва селския труд в цялата му убийствена из-

тощителност. Но го представя и като животворяща сила. Описанието не

спестява драматичната истина за смазващата мъка на земеделеца, от чи-

ято душа обаче извира песен – без труд няма и живот.

Финалният пей-

заж

е натоварен с противоположен смисъл – пространството на полето е