АВТОРЪТ

Личността на

Христо Ботев

зае-

ма важно, несравнимо по значение

място в българската история. Забе-

лежителен поет и революционер, той

е и удивителен пример за единство-

то на живот и творчество. Поезията

му представя образа на пламенния

борец за национално освобождение,

какъвто в действителност е самият

поет. Животът му, от своя страна,

повтаря героичните жестове, възпе-

ти в неговите стихове.

Христо Ботев е роден в

Калофер

на

6 януари 1848 г.

Той е първият

син на учителя Ботьо Петков и Иван-

ка Дренкова. Баща му е активен книжовник и публицист. Начално учили-

ще Ботев завършва в родния си град, след което през 1863 г. заминава за

Русия и учи в гимназията в Одеса. Преждевременно завършва образова-

нието си, тъй като две години по-късно е изключен от гимназията. Дейст-

вителната причина за изключването му е, че не проявява интерес към

учебната програма. В същото време чете изумително много и натрупва

широки знания. През 1866 г. прекарва няколко месеца в Задунаевка в Бе-

сарабия, където учителства и поддържа връзки с революционните среди.

Престоят в Русия е важен за Ботев. През него той следи политическия

живот, запознава се с идеологията на революционните демократи, фор-

мират се собствените му революционни възгледи.

През 1867 г. се завръща в Калофер, за да замести баща си в учили-

щето. Тогава е публикувано първото му стихотворение „Майце си“. На

11 май

Ботев произнася по случай празника на светите братя Кирил и

Методий пламенно слово, изпълнено с бунтарски настроения, след което

трябва да напусне България.

През есента на същата година Ботев заминава за Румъния с намерение

да продължи образованието си. Там живее последователно в различни

градове, но най-продължително в Букурещ, Браила и Галац, като участва

активно в инициативите на българската емиграция. В Браила се занимава

с литературна и театрална дейност. Попада в средата на българските хъ-

шове. Сближава се с Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Жельо войво-

да. След преминаването на четата на Хаджи Димитър в България, което

преживява с възторг, Ботев се записва в четата на Жельо войвода, но

прехвърлянето през Дунава се осуетява, защото войводата е арестуван.

През есента на 1868 г. отива в Букурещ. Там се сближава с Васил Лев-

ски, заедно с когото прекарва тежка зима в една крайградска мелница.

Общуването с идеолога на българското освободително движение и въз-

Христо Ботев

НА ПРОЩАВАНЕ

В 1868 г.

ДА

РАЗБЕРА

КАКВО (НЕ) ЗНАЯ