42
Христо Ботев – Писмо до Венета, Димитър и Иванка
Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към
вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите
сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз
се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те под-
държат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-
честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си
съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.
Христа
17 мая 1876, „Радецки“
На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев,
Ботев саморъчно е отбелязал:
„Това писмо да се предаде на жена ми
Венета Х. Ботйова, в Букурещ.“
Тих бял Дунав се вълнува..
.
е популярна българска маршова песен в
чест на Ботевата чета и драматичното Ӝ преминаване през р. Дунав с
парахода „Радецки“. Създадена е по текст на Иван Вазов и музика на
Иван Караджов.
Оригиналното име на стихотворението е
Радецки,
а творбата
е на-
писана от Иван Вазов още през 1876 г. „... при първата вест за ми-
наването на Ботьова при Козлодуй...“, както самият той си спомня.
Най-вероятно музиката е композирана през 1909 г. от революцио-
нера и общественик Иван Караджов, докато е учител по музика в
Българската мъжка гимназия в Солун, заради което е преследван от
турските власти. Скоро
творбата се превръща
в една от най-обичани-
те български патрио-
тични
песни,
изпъл-
нявана и като военен
марш.
Оригиналният
текст е от 22 куплета.
МОЯТА БИБЛИОТЕКА И ГАЛЕРИЯ
РАДЕЦКИ
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и „Радецки“ гордо плува
по златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Гордо Ботев там застана
младият им вожд –
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:
Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.
Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.