брада, се беше изтегнал до стената и от време на време изпуща-

ше един гъстък пушек из устата си. Той слушаше внимателно

какво разказваше един от събеседниците му. Види се, че разго-

ворът беше много интересен за него, защото сегиз-тогиз челото

му, въз което личеха зарасли рани, се набърчаше отрицателно,

или пък клюмваше утвърдително. Той често пресичаше говоре-

щия, като викаше високо и кашляше:

– Не, не! При Саръ яр убиха Тончо Тралалата, а не в селото,

лъжеш, Македонски!...

Или:

– Той беше Иванчо Гърбата... Гърбата беше, дето удари Ми-

шева с револвера... нарочно... аз знам, че нарочно той уби Ми-

шева, проклетникът проклети!...

– Право! И аз сега ми дохажда наум:... Черкезинът беше, а не

Селвели Мустафа... Право, тъй е... видях го, кога падна. Имаш

право, Македонски!...

Или:

– Аз го убих него, мръсникът. Насмалко щях да изпусна зна-

мето. Там ме раниха.

И той кашляше силно и се задавяше.

И после пак слушаше.

Оня, който разказваше, беше един висок мъж с дребно и на-

дупчено от шарката лице, с дълги сиви мустаци и с лукави, дръз-

ки очи. Той носеше едно огромно извехтяло и без копчета палто

и громкото име Македонски. Никой не знаеше нищо от миналото

му, преди да дойде във Влашко, освен това, че той бил войвода

на някаква хайдушка чета в Македония. Може би тоя слух беше

причината, дето той упражняваше осезателно влияние въз дру-

гарите си хъшове.

До него седеше турски друг един момък на възраст до трийсет

години, комуто казваха

Хаджият.

Той имаше лице сухо, длъ-

гнесто, жълтеникаво, което се окончаваше с една остра брада

без косми. По това лице ясно се виждаше изражението на умо-

ряване и отслабване. Той навождаше главата и дремливо я кла-

теше, като се сепваше, колчем старият прекъсваше Македонски,

и се изкашляше.

До Хаджият седеше друг млад человек с черно и нагърчено

от преждевременна старост лице, бръснато. Той гледаше много

внимателно в Македонски, който разказваше, като често и маши-

нално правеше движение с ръката от устата към гърдите, като че

гладеше космите на невидима брада. Той беше поп и беше уча-

ствувал в четата на Тотя. Сега беше

хъш

. А казваха му

Попчето.

Не с по-малко любопитство и внимание слушаше и най-млади-

ят от всичките, почти хлапак с фес. Той зяпаше в устата на раз-

казвача и ловеше жадно всяка негова дума; а когато се обадеше

и старият, вниманието му се преобръщаше на благоговение. Той

впиваше вторачено очите си в жълтото и измахнато лице на ста-

рия хъш, гледаше как се свива набърченото му от рани и трудове

чело. Това двайсетгодишно момче имаше всичките черти на не-

винността и ентусиазма. Син на един богат свищовски търговец,

той беше зарязал тайно магазията на баща си и с парахода беше

пристигнал тази вечер. Защо? И той сам не знаеше. Той просто

100

105

110

115

120

125

130

135

140

145