дунавска вода. Двама учители, избягали от Диарбекир, продаваха

лимонада на площада. Но скоро се лишиха от това предприятие,

като не можаха да заплатят тежката такса за правопродаване,

наложена от градското управление. Прочее, гладът и бедността

простираха отвсякъде ръце към тия нещастници.

Оставаха им две неща да изберат, за да не умрат от глад. Или

да се втурнат с оръжие в България и да умрат в Стара планина

или на въжето, или да крадат. Но Тотю вече почиваше на лаврите

си. Панайот благоденствуваше в Сърбия, а Хаджи Димитър отдав-

на беше умрял на Бузлуджа. Знаеха това само няколко селяни и

орлите. Оставаше второто средство: да крадат. Но всяка влашка

тъмница беше вече населена с по няколко юнаци. Балканските

орли стоеха в клетка. Героите бяха сега кокошари. Един нов и гла-

ден пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава. Да, защо-

то тия нечисти дрипи, що висяха по снагата на тия нещастници,

това беше славата: най-високата слава, защото беше непризната

и окаляна от презрението. И те ходеха често на брега на Дунава и

гледаха зелените хълми на България. Нà, тя е там, усмихва им се,

вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им,

възпоминанията им, мечтите им... Дунавът величествено и тихо се

синее между тях и нея, като една бара. Една крачка само – и в нея

са; един вик само – ще ги чуе. Как е близко и как е далеко! О, Бъл-

гарио, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога

не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно...!

•

Съвпадна ли очакваното

от вас с написаното в

текста? Защо?

•

Какво видяхте и чухте?

•

Какво разбрахте и

какво не разбрахте?

•

Свищовчето (най-мла

дият, Бръчков) е

пристигнал току-що в

Румъния. Какъв ще е не-

говият сън според вас?

Защо мислите така?

•

Прочетете следващия

откъс.

À ÊÀÊÂÎ ÌÈÑËß ÀÇ

Бръчков, и той спеше. В ума му се вълнуваха разни странни

и фантастически образи. Разказите за подвизите на четите при-

имаха сега форма и плът пред него. Той гледа Странджата, като

дига знамето си в Балкана и вика: момци, дръжте се! Ту Спира

Македонски, като запаля турската плевня и разсича на две един

турчин и една кадъна. А Балканът се люлее, горите шумят, вет-

ровете духат и пушки гърмят из буките. Ето там една глава с

левски калпак подаде се иззад бука и се скри. Чу се гръм, после

друг гръм, още един гръм, много гърмежи и цялата гора букашка

ехти и стене... А сърцето тупа, тупа, та ще се пукне! Ето Хад-

жи Димитър се подава: също такъв, какъвто го има на картини-

те. Той държи меч в ръката си, търчи пред дружината си. Къде

търчи толкова страшен и хубав?... Изведнъж гръм се чу... Той

пада... кръв облива го... После дим, после облаци и всичката чета

става на духове и хвърчи, хвърчи из небето и всичко изчезва...

Когато се разбуди на заранта, той стоя няколко секунди за-

маян, доде да се опомни. Той видя, че не е в Балкана: на одър-

чето имаше само двама да спят още. Странджата беше станал

най-рано, беше отворил вратата на избата, беше измел и турил

кафеничето в огъня. Револверът го нямаше вече на стената. Ма-

кедонски се разхождаше с едри крачки из кръчмата и пушеше.

Той беше хвърлил две ракии на кредит у стария знаменосец.

– Бръчков – каза той, като се приближи. – Ставай да идем да

пием кафе у Ламбри. Но тоя фес да го хвърлиш, или по-добре,

харижи го на Странджата.

Бръчков стана, набързо се уми, стегна и излезе из избата,

като прие, в замяна на феса си, една вета и износена капела, що