67
криво от тая заран, му се стори сега человек благороден, человек
голям. А думите на Странджата, силни и трогателни, още ехтяха
на ушите му. Той взема чашата и сред минутната тишина, що се
въдвори, извика със своя ясен и звънлив глас:
– Юнаци! Да живей храбрия Странджа!
– Да живей! – извикаха всички.
– Да вдигнем Знаменосеца, да го вдигнем! – И няколко чифта
жилести ръце повдигнаха нагоре развълнувания и трогнат стар
знаменосец. Очите на Бръчкова светеха, бузите пламтяха, ця-
лото му тяло се тресеше от възторг. Наздравицата, що пи тъй
ненадейно, направи да обърнат на него внимание. Всичките го
изгледаха и му се учудиха. Той им стана симпатичен. Странджа-
та му хвърли няколко погледа, пълни с чувство.
Изведнъж Македонски издигна чашата и каза декламаторски:
– Господа, Бръчков е пристигнал снощи от Турцията, защото
неговото благородно сърце не може да търпи повече тиранията
на нашите петвековни неприятели. Той дойде при нас, та с нас
заедно да дели залъкът, гладът и страданията. Той направи като
нас. Той е наш брат и достоен син на майка България. И тъй, аз
пия за най-младия ни другар Бръчкова: да живей Бръчков!
– Да живей! – отзоваха се всичките гръмогласно.
– Да живей българската младеж! Да го вдигнем! Да го вдиг-
нем! – И десетина ръце издигнаха смутения и разтревожен Бръ-
чков до потона.
Това обстоятелство беше, тъй да се каже, кръщението на Бръ-
чкова в хъшовството.
Велики чувства на възпоминания се разбудиха сега в души-
те на сподвижниците Хаджи Димитрови, Тотюви, Панайотови.
Трябваше тия силни вълнения да намерят един изход, за да се
излеят из стеснените и разтупани гърди на юнаците.
И гръмна песента:
Тръба звучи, Балкан стене...
Мъжките звукове на тая народна песен (както се наричаха то-
гава всичките патриотически песни, що тайнствено и с ръкопис
се разнасяха и пееха из цяла България) изпълниха кръчмата, из-
лязоха на улицата, прескочиха по-нататък. Гаче тесният изход
на тая подземна изба беше душник на някоя тайна пещера, из
която излизаха демоническите гласове на някои стентори. Стана
една голяма навалица пред входа на кръчмата, която се увели-
чаваше на всяка минута. А дружината продължаваше да пее с
въодушевление. Сам Странджата пригласяше прав на песента
и когато се запя стихът „ах, любезно отечество, за теб ще се
бия!“– той дойде в извънредно вълнение, очите му се наляха с
кръв и той побара револвера, който беше на гърба му. Когато
песента се изкара до последния се куплет, дружината пак насяда
на столовете си. Лицата станаха по-спокойни. Едно отрадно и
утешително чувство подействува като сладък балсам въз душев-
ните рани на скитниците.
Множеството се разотиде, а до дъното на избата стигнаха ду-
мите на някои от зрителите власи:
– Булгари бӛци! – А това значеше: пияни българи.
•
Пияни или опиянени
са българите? Защо
мислите така?
•
Как смятате, че ще
продължи текстът в
ІІІ глава? Защо?
•
Прочетете следващия
откъс.
À ÊÀÊÂÎ ÌÈÑËß ÀÇ
150
155
160
165
170
175
180
185
190
195