Иван Вазов

НЕМИЛИ-НЕДРАГИ

•

Какво е вашето мнение

за Македонски до този

момент? Припомнете си

очите му, поведението

му. Защо той се отлича-

ва от Странджата?

•

Главно действащо лице

в Х глава е Македонски.

Какво очаквате да се

случи?

•

Прочетете първия

откъс.

20 февруари. Късните студове на тая зима се усилваха повече

и повече от северните ветрове, които духаха непрестанно от две

недели насам. Дунавът беше замръзнал; един дебел пласт лед

беше облякъл като в медна броня величествената река. Мястото,

дето друг път се синееха гордите вълни на Дунава, сега беше

една бяла поляна, която на юг се свършваше с висок бряг, дето

грачеха чавките, а на север се сливаше с безбройната влашка

равнина. Вместо параходите и лодките, които друг път кръстос-

ваха и бърчеха безшумните струи на Дунава, сега като по един

естествен, създаден от памтивека мост, скърцаха кола, чернее-

ха се пътници, които безстрашливо през вкаменените и безчув-

ствени гърди на реката минуваха и заминуваха от единия бряг

на другия. Но отдолу, един метър под тях, се стремяха черни,

шумящи сърдити талази, като буйните вълни на една душа, коя-

то забуля едно хладнокръвно лице. По турския бряг на близко

разстояние се мержелееха малки дървени колиби, прилични от-

далеч на гробове сред пустите и голи пространства, покрити сега

със снежна пелена. Но нощем малки огънчета весело блещукаха

в тях и неодолимо влечаха погледа на пътника, който сега се

скиташе из тъмнината по влашкия бряг.

Тоя нощен скитник беше Македонски.

Той сега се беше предрешил на същ селянин, с гугла и влашки

кожух. Едничкото нещо, що го отличаваше от истинските селя-

ни, беше револверът, който една опитна ръка можеше лесно да

напипа отзад под кожуха му.

Часът беше девет или десет. Ледовит вятър духаше в пустинята.

Македонски стоеше неподвижен на брега, с очи, впити в чер-

веникавите огньове на караулите. Би казал человек, че това е

някой замръзнал на поста си солдатин.

Из един път тая неподвижна фигура се помръдна в дрезгавия

мрак и закрачи към Дунава.

Слезе по слабата наклонност на брега и опипом взе да стъпва

по щърбавия лед, като се опираше на тояга, въоръжена с остър

бод на долния край. Нямаше нищо по-страшно, по-тайнствено и

по-зловещо от тая черна сянка, която сред нощта като привиде-

ние се мърдаше над задрямалата бездна.

Македонски вървеше направо, без път.

Безшумно умираха стъпките му по дебелата ледена кора. Само

тоягата издаваше равномерно глух, остър звук при всяко заби-

ване в леда. Когато Македонски дойде до средата, той си обър-

на гърба на североизточния студен вятър и застана неподвижен

там, за да си почине малко, защото пътят, що беше изминал, ако

ДА СЕ ВПИША В ТЕКСТА

ДА

ПРОЧЕТА