83
•
Какво ново видяхте и
чухте?
•
Съвпадна ли станалото
в откъса с вашите очак-
вания? Защо?
•
Кое ви смути? Защо?
•
Променихте ли мнение-
то си за Македонски?
Защо?
•
Как ще продължи
действието според вас?
Защо мислите така?
•
Прочетете следващия
откъс.
À ÊÀÊÂÎ ÌÈÑËß ÀÇ
че положението можеше да стане критическо. Без дъската няма-
ше възможност да премине бездната и остаяше на влашкия бряг,
може би в ръцете на властта. И тъй една дъска можеше да осуети
цяло едно предприятие. Беше време да се действува решително.
Той сграбчи с голяма сила дъската, както беше я сграбчил и вла-
хът, напъна се, изпъхтя, бутна противника си и падна въз него.
Влахът, разтреперан, упорит, лежешком, силно притискаше дъс-
ката на гърдите си и изпущаше пресекнати гласове. Тогава Ма-
кедонски, когото това безумно съпротивление докара до бесно-
тия, стана прав, хвана дъската за единия край, опря си крака о
корема на влаха и с едно бързо извиване измъкна я от ръцете му,
издигна я възло и я стовари по главата му с една страшна сила.
Влахът не мръдна вече.
Бързо взе тоягата си и с дъската под мишница той се завърна
към незамръзналата река на Дунав; спря се до нея, измери я с
поглед, опита с тоягата твърдостта на леда и внимателно хвърли
дъската на двата бряга на бездната.
Тоя импровизиран мост, широк нещо педя и половина, едвам
се опираше на краищата на леда. Една никаква случайност, едно
малко кривнуване можеше да го превали.
Македонски, който от години не беше се кръстил, сега пред
тая зеюща яма неволно вдигна ръката си и се прекръсти: стъпи
на страшния мост и премина благополучно на другата страна.
Така по-после на 1876 г. сториха и Бенковски, и Волов, кога-
то насред замръзналия Дунав им се беше изпречила една река
срещу Бекет.
Македонски се приближаваше към турския бряг и ясно вече виж-
даше светлините, що излизаха из малките прозорчета на караулни-
ците. Той вървеше право, тъкмо към точката, която пресичаше на
две равни половини разстоянието между две стражи. Знаеше, че
там пороите са изрили едно долче, и в това долче мислеше да влезе.
Необясними чувства вълнуваха сега гърдите на Македонски.
Той угаждаше, че колкото по-скоро доближи до желания бряг,
толкоз по-много влазяше в областта на премеждията, опасности-
те и ненадейностите.
Чувствуваше това и бързаше.
По благополучие, заедно с напредването на нощта, мракът
се сгъстяваше. Но окото му, фамилиаризирано вече с нощта,
продължаваше ясно да отличава всичките особености там: ка-
раулниците, неравните очертания на бреговете, чернеющото се
долче и назад в далечината – Гюргево, мътно осветлено, запри-
личало на един вълшебен град.
Най-после той доближи брега, вмъкна се в долчето и там се
спря и се ослуша. Всичко спеше. Караулниците вече се не виде-
ха. Два невисоки, изронени бряга стърчаха от двете му страни.
На юг беше тъмнината на долчето, на север се разстилаше един
неясен хаос, пепеляв, неопределен, далечен като сън.
Бръкна отзади под кожуха и извади револвера си, който оста-
на в дясната му ръка, тоягата мина в лявата.
Завървя пак тихо, предпазливо из долчето, което стана плит-
ко, и главата му се показа над брега.
95
100
105
110
115
120
125
130
135
140
145