•

Съвпадна ли станалото

в откъса с очакваното

от вас? Защо?

•

Одобрявате ли пове-

дението на Македон-

ски? Защо? Как бихте

постъпили, ако сте на

неговото място?

•

Прочетете последния

откъс.

À ÊÀÊÂÎ ÌÈÑËß ÀÇ

Веднага той съгледа, че не надалеко, на петдесет крачки раз-

стояние, нещо като човек, увито в черно, се мърдаше. Той поглед-

на харно: тоя човек се мърдаше и идеше насам. Стори му се даже,

че под мишницата на непознатия стърчеше нещо, навярно пушка.

Македонски бързо се сниши и залепи до яра. Тоягата се заби в

глината, откърти я и като се ронеше, произведе глух шум. Маке-

донски се ослуша. Гърдите му бъхтеха, да се пукнат.

– Кой е там! – раздаде се по турски един глас из пущинака.

И стъпания от чизми се чуха.

Македонски не дъхаше. Той легна цял на гърба си в тъмното

дъно на долчето, опря си очите в края на брега и посочи револ-

вера към същото място.

Стъпките приближаваха. Мястото, дето Македонски дебнеше

сега, беше един ров сред дола, изрит от дъжда и обрасъл с пус-

тали храсти; тъй щото в мърчината на нощта той се сливаше с

тъмния им шар и правеше една обща сянка с тях, в която нищо

ясно не се разпознаваше. Над него висеше пепеляво намръщено-

то небе на зимата, грозно, мълчаливо, застрашително.

Той се ослушваше неподвижен, с револвер, насочен нагоре.

Стъпките отслабнаха. Вероятно, солдатинът се завръщаше

нататък, уверен, че шумът, който зачу, беше случайност някаква

или измама на слуха.

А може би и внезапен страх го обзе – нещо, което е възможно.

Но Македонски още дълго стоя в това положение, с напънат

слух, с опулен взор и без дихание. Най-после никакъв шум не се

повтори. Той се помъчи тихо да помръдне своите премръзнали

членове. Усети, че гърбът му е като лед и краката като камък.

– Ах, уредихме я... замръзнах! – пришушна си той и полека се

опря на двете ръце, седна, повдигна се предпазливо, проточи си

врата и подаде си главата над ронливия бряг.

Наоколо беше пак пусто и мъртво.

Лазешком излезе на другия край на долчето, стъпи на поляна-

та и фукна през рътлината.

Подир няколко минути бяг той се намери в една долина, ка-

квито обикновено правят неравностите на крайдунавските бре-

гове. Поспря се там, за да си отдъхне, усети, че краката му се по-

стоплиха, и се озърна изпитателно, за да узнае посоката си. Подир

това пак тръгна. Когато възлезе на един връх, далеко на запад му

се мярнаха неясни светлини, които означаваха, че там спи Русчук.

Той удари към югозапад, та чрез едно полукръгло движение

да приближи града, като избягва близостта на караулите.

Последните светлини мъждееха и умираха в Русчук, когато Ма-

кедонски доближи до града, успоредно със станцията. Пред него

се протакаше белизнявата чърта на шосето, що водеше в града.

Опасността беше сега най-голяма. От три вратни се влизаше

в бабината Тонкина къща; навярно нощната стража още обика-

ляше и можеше да се срещне с нея. Той помисли малко и тозчас

взема посока към Дунава, наведе се, прегъна се и хвана да под-

припква бързо и безшумно нататък. Приличаше на един вълк,

който обикаля нощем краищата на градовете. Изведнаж пред

него се бялна Дунавът, покрит с тънко було от сняг. Той слезе

150

155

160

165

170

175

180

185

190

195