28

Човек се учи, докато е жив

Живял някъде стар човек. Какво ли не

знаел този старец. Но все пак често каз-

вал, че човек трябва да се учи.

В една зимна вечер на вратата се пох-

лопало.

Той отворил и на прага застанало мал-

ко момиченце. То поискало няколко въгле-

на, за да запали огъня у дома си.

― Добре, моето момиче, ще ти дам.

Но в какво ще ги сложиш? Носиш ли няка-

къв съд?

Момиченцето се навело, нагребало пе-

пел, а върху пепелта сложило две червени

въгленчета. Благодарило и си тръгнало.

Старецът си казал: „Проста работа,

но аз не се сещах. И от малкото моми-

ченце научих нещо. Човек се учи, дока-

то е жив“.

Народна приказка

■

Защо заглавието на при-

казката е „Човек се учи, до-

като е жив“ ?