10
Врабче
Връщах се у дома и вървях по градинската
алея. Кучето тичаше пред мене. Изведнъж
то намали крачките си и започна да души.
Погледнах по продължение на алеята
и видях едно врабче с жълто около
човката и с пух на главата. То бе
паднало от гнездото и стоеше
неподвижно.
Кучето се приближаваше бавно
към него, когато изведнъж от
близкото дърво се спусна старо
черногръдо врабче. То падна като
камък до муцуната му. Беше
цялото настръхнало. Подскочи с
писък един – два пъти до зъбестата
отворена уста на кучето и
закри с крилете си своята рожба.
Мъничкото му тяло трепереше от
ужас, гласчето му беше прегракнало.
То примираше, но се жертваше.
Моето куче се спря и се отдръпна.
Побързах да повикам смаяното куче
и се отдалечих с преклонение.
По Иван Тургенев
Прочети как майката брани рожбата си.
Защо кучето отстъпва смаяно?
черногръдо врабче
– врабче с черна
перушина по гърдите
смаяно
– силно учудено
преклонение
– почит, уважение
майчина обич
защита
закрила