40
Балончето,
което се надувало самичко
На едно момче, някъде отдалече,
му купили балонче, което приличало
на човече. Имало си балончето
глава, ръце и крачета като всички
момичета и момчета. Имало си
нос, очи, уста и уши на главата.
Радостни с това балонче си играли
децата. И щели да си играят
дълго така, но трън се забил на
балончето в едната ръка.
– Шшшш – от него въздухът
бързо излязъл.
– Свърши се с балончето! – децата си
казали и край един храст го зарязали.
Но балончето не мислело да се предава.
– Ха – рекло, – не ме плаши беда такава!
Захапало убодената своя ръчичка и
започнало да се надува самичко.
– Ще се надуя така, че накрая не
децата с мен, а аз с тях ще си играя.
И все по-голямо и по-голямо ставало.
С цяла глава вече над храста стърчало.
– Още малко, още малко! –
то си шептяло.
Още малко, още малко, но така
изгърмяло, че се пръснало на сто
малки парчета.
И изплашило в парка всички врабчета.
По Радой Киров
По какво
балончето прилича
на децата?
Защо балончето се
надувало, докато
се пръсне?