42
Вълкът и свраката
Един ден вълкът рекъл на свраката:
– Не може да се живее вече в тази гора!
Свраката попитала:
– Какво є е на гората? Я, каква е хубава!
– А бе, гората е хубава, ама всичко
е ревнало против мене! Където стане
пакост, все аз съм виновен. А от хора и от
кучета мира си нямам!
Свраката пак попитала:
– А къде ще идеш?
Вълкът отговорил:
– Ще отида в друга гора, дето никой не
ме познава, а хората са добри и псетата –
кротки.
– Ами като отидеш там, ще си оставиш
ли зъбите и навика?
Вълкът се засмял:
– Къде се е чуло и видяло навик и зъби да
се оставят!
Свраката тогава рекла:
– Като е така, дето и да идеш, няма
да си добре! Навикът ти е лош и зъбите
ти са остри, затова всички викат против
тебе.
Българска народна приказка
пес
– куче
навик
– това,
което някой
е свикнал да
прави често
Защо вълкът иска да избяга от гората?
Защо и в друга гора вълкът няма
да бъде приет добре? Как отговаря
свраката на този въпрос?