115
Първото кокиче
Пекна пролетното слънце. По-
текоха вадички по снежните по-
лянки. Заиграха врабци по мокри-
те клони. Баба Стефана излезе с
хурката. Седна на изсъхналия
праг и врътна вретенцето.
По едно време се чу весел вик:
– Бабо, бабо!
Насреща тичаше внучката є
Цветанка.
– Бабо, кокичето цъфнало!
Замлъкна вретенцето. Бабата
усмихнато пое стръкчето и го
загледа.
– Защо го гледаш, бабо, така?
– Спомня ми детинството,
дъще. Първото кокиче, първото
гласче на пролетта. Като тебе се
радвах тогава.
– Вземи го, бабо!
– Не, Цветанке, закичи се ти.
Като него да бъдеш чиста и рано-
будна!
– Ще бъда, бабо! – каза Цветан-
ка, закичи се с първото кокиче и
весело запя:
„Цъфнало бяло кокиче, мома си
плитка накичи!“
Емил Коралов
■
Какво пожелава бабата на своя-
та внучка?
■
Защо заглавието на разказа е
„
Първото кокиче
“
?