100

Заветният ден

Най-сетне – заветният, меч-

таният в толкова сънени утри-

ни ден!… Толкова мечтан, щото

да не повярваш, че го има и че е до-

шъл.

Още от вратата, зачервена и

възбудена, присвита под тежка-

та чанта, Радостина с пресекнал

дъх подвиква:

– Тате, ти кога вървиш по-

бързо: когато е топло или когато

е студено?

– Разбира се, когато ми е сту-

дено. За

да се стоплям.

Смъкна чантата и доволство-

то преля в очите є.

– Какво си мислеше?

– За да не му е студено, време-

то все е тичало. От утре – вакан-

ция!… Представяш ли си?…

Докато є помагах в разтовар-

ването, звучна целувка стопли

едната ми буза, после другата.

■

Кои са героите в разказа?

■

Кой е заветният ден за малка-

та Радостина?

■

Как разбираш последните ду-

ми на Радостина?

– Много те обичам, тате! А

когато съм във ваканция – двой-

но.

– Тъкмо сега сутрин ще си дос-

пиваш.

По-съжалителен поглед не ми

е отправян.

– Ама и ти, тате!… Да не съм

луда през ваканцията да си губя

времето в доспиване. Ще си дос-

пивам, когато пак тръгнем на

училище. По минутка, докато

мама ме буди.

Методи Бежански