104
Когато дядо ходил на
училище
Живели някога в една схлупена
къщурка накрай село дядо и баба.
Едва свързвали двата края.
Един ден дядото рекъл:
– Ей, бабо, няма свършване
това наше тегло!
– Знаеш ли защо, дядо? Защото
сме безкнижни, неграмотни. Пък
който е ходил на училище, бързо
се замогва и на старини добрува.
– Ами че тогаз и аз ще отида
на училище. Може пък да ми пот-
ръгне.
Изправил се дядото пред селс-
кия учител.
– Добро утро, даскале! – рекъл.
– Сполай, старче! Какво те
води насам?
– Дошъл съм на училище.
– Хайде, хайде, сетил си се и
ти за наука и училище! – отвър-
нал учителят.
Ала старецът не искал да си
ходи.
И тъй като вече дошло време
да бие звънецът, учи-
телят го вкарал в
класната стая, сложил го да седне
на един чин.
Като свършили часовете, дя-
дото тръгнал за дома си.
Върви, навел глава, подпира се
на тояжката си. И – виж ти! – в
прахта лежи шарена кесия. Раз-
вързал я – пълна с жълтици. Ра-
достен, забързал той и
още
отдалеч се провикнал:
– Права беше, бабо! Ето, като
отидох на училище, късметът
ми проработи. Виж, намерих ке-
сия с жълтици!
Плеснала бабата с ръце:
– Ех, на стари години да ни
олекне!
На другия ден чорбаджията,
който си бил загубил парите,
тръгнал из селото да пита дали
някой не е намерил една кесия.
Похлопал най-подир и на дядова-
та врата. Попитал:
– Ей, старче, да си намерил ке-
сия с жълтици?
Дядото бил
честен човек. От-
върнал:
– Намерих.