116
Срещу Великден
– Кри-кри… кри-кри… – обадило
се щурчето. – Слушай, спиш ли
вече?
Ванката понадигнал глава от
леглото си.
– Какво има?… Имаш нещо да
ми кажеш ли?
– Имам. Баба ти завчера цял
ден се труди да нашари великден-
ските яйца, а пък те вече две но-
щи се карат – кое е по-хубаво и по-
здраво. И решиха тая нощ да си
опитат силите. Ти само почакай
– да видиш как ще се смеем… кри-
кри, кри-кри… Те съвсем забравиха,
че преди да ги боядисат, всички
бяха еднакви…
Ванката потъркал очи и се
смаял. Едно след друго от панер-
чето наизскачали шарените яйца
с тънки като конец крачка, с тън-
ки ръце, разперени за бой, и се за-
разхождали по скрина. Ето –
заклатило се зеленото и дебело
гъше яйце. След него тръгнало мо-
равото, след него – жълтото,
ухилено до уши. После пъстрото
бързо скочило, като палячо, и се
■
Кои случки в разказа създават
весело настроение?
завъртяло. Останало само малко-
то вътре. Излезлите се спогледа-
ли всички и запретнали ръце да се
борят. Но докле усетят – малко-
то грозно яйчице скочило от па-
нерчето. Съборило зеленото,
свалило качулката на пъстрото,
плеснало ухиленото лице на жъл-
тото, а моравото самї паднало
от страх. Дигнал се голям шум и
крясък…
Някъде надалеч ударила камба-
на. Друга наблизо отвърнала…
На другата вечер Ванката се
навел от леглото и попитал ти-
хичко:
– Слушай, тук ли си?…
– Тук-тук… – отвърнало щур-
чето. – Е, как е? Кое яйце си избра?
– То се знае кое – малкото.
Много съм ти благодарен. Надвих
всичките. Единадесет счупи – и
пак здраво остана.
По Константин Константинов