117
Котка със звънец
Дотегнало на мишките да се крият от
котката. Не ги оставя на мира ни денем, ни
нощем. Не могат спокойно да си хапнат разх-
върляни трохички, да си гризнат сиренце, да
пооближат неумитите паници.
По цели дни и нощи дебне котката лукава
и пипне ли мишле, не му прощава – като слад-
ка закуска тя го схруска.
Събрали се мишките да обмислят как да се
избавят от котката.
Дълго мислили и кроили, но нищо не могли
да измислят.
Най-после едно малко мишле рекло:
– Да вържем на котката звънец, та като
приближава, да се чува отдалеч. Та всички
мишки по стаи и мазета ще бягат навреме
от котката проклета.
– Прекрасно!
– Браво!
– Чудесно!
Развикали се мишките, радостни и довол-
ни.
– Най-после от нея ще се отървем, свободно
ще живеем и ядем.
Всички приели предложението с радост и
поздравили умното мишле. Дори една мишка
довлякла отнякъде звънче с панделка.
Заиграли мишките весело около звънчето.
Но една от тях изведнъж се спряла и попита-
ла:
– А кой ще окачи на котката звънеца?
– Кой? Кой? Кой? – започнали да се питат
мишките.
Но не се намерил между тях такъв герой.
Тогава една стара мишка казала:
– Много лесно ум се дава, но се мъчно изпъл-
нява.
Така котката и до днес си ходи без звънец.
Цeнко Цветанов
■
Каква народна мъд-
рост изрича миш-
ката?
■
Прочетете приказ-
ката по роли.
■
Подредени ли са
илюстрациите
според реда на дейс-
твията на героите
в приказката?