36

С ПРИКАЗКИТЕ НА ДРУГИ НАРОДИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ

Дърварят

Живял едно време един дървар

с жена си. Всеки ден ходел да сече

дърва. Продавал дървата. С полу-

чените пари купувал храна. Щом

се нахранели, почвали да се весе-

лят: играели, пеели, танцували.

Един ден падишахът издал за-

повед да не се палят нощем све-

щи. Никой не палел, но дърварят

не искал да знае: играел и се весе-

лял!

Една нощ падишахът излязъл

от двореца. Случайно се прибли-

жил до къщата на дърваря. Що да

види – в къщата светлина, шум,

игри, хора`.

Падишахът сложил белег на

вратата и си отишъл.

На другия ден той изпратил

на дърваря кон и го повикал при

себе си.

Тръгнал дърварят, а бедняци-

те се наредили от двете страни

на пътя и просели от него пари.

Мушнал дърварят ръка в джоба

си – празно. Той яздел и бъбрел:

– На връщане, на връщане!

После влязъл при падишаха.

Падишахът го попитал какво ра-

боти и той му разказал всичко.

Падишахът харесал дърваря. Наз-

начил го главен вратар и му пода-

рил хубава сабя.

Като седнал дърварят на коня

и тръгнал към дома си, бедняци-

те по пътя отново почнали да

просят милостиня. А падиша-

хът не му бил дал пари!

– За вас няма и за мен няма! –

бъбрел той и така стигнал до

дома си.

Но ето че дърварят и жена му

огладнели.

– Е, какво ще правим сега? Ня-

маме нито грош! – попитала же-

ната. – Я върви, мъжо, при бакали-

на, занеси му тази сабя и вземи

срещу нея нещо за ядене.

Отишъл дърварят при бака-

лина. Дал му сабята. Взел храна и

се върнал вкъщи. Отново захва-

нали да пируват. След това дър-

варят си направил сабя от дърво

и я сложил в ножницата.

А слугата видял всичко и на за-

ранта доложил на падишаха. Пади-

шахът решил да накаже дър-

варя. Изпратил да го повикат.

Дърварят се облякъл, яхнал коня

и пристигнал в двореца. Падиша-

хът заповядал да доведат един

престъпник и рекъл на дърваря: