60

Колко е добър учителят Илия!

Винаги ще те похвали, ще те на-

сърчи. И всичко знае! Почти като

моята майка...

Настъпва вторият час, сега

пишем. Вън е зима, но тук е топ-

ло. И очичките ни се затварят.

Доспива ни се внезапно.

– Хей, горе главите! – вика учи-

телят Илия. – Кой там клюма?

Не се предавайте! Трябва да сте

будни!...

После вади полираната ци-

гулка и дръпва лъка по струните

ѝ. Ние ококорваме очи и запяваме

след него.

Пеем за зората, която ни е ог-

ряла първи път. За земята между

бели Дунав и Марица, що най лю`-

бим на света. Земята, пълна с

добрини.

Пеем и зелената карта, ока-

чена отсреща, започва да трепти

пред погледите ни. И не можем да

■

По какъв начин учителят по-

мага на децата да видят колко

е голям светът?

най лю`бим

– най обичаме

отеква

– кънти

чука

– каменен връх

Човекът, който ни събуждаше

разберем сънуваме ли, или виж-

даме как шуми и се вълнува голя-

мата река, как се люлеят висо-

ките треви на равнините, как

ехото от гласчетата ни отеква

по белите чуки на Балкана... виж-

даме как зад нашето село се по-

казват други села, други градове,

други държави... колко голям бил

светът!

Как ли щяхме да го видим, ако

не беше ни събудил учителят?

Георги Мишев