78

Тюленчето

Дядо беше рибар. Той имаше

лодка и мрежа.

Аз бях малък и дядо ме водеше

със себе си да му помагам.

Една сутрин ние навлязохме с

лодката в морето. Дядо пусна

мрежата. Когато я издърпахме

на брега, между уловените рибки

се мяташе някакво чудновато

животно. Кожата му сива, гладка

и лъскава.

– Дядо, уловихме едно сиво

прасенце! – извиках аз радостен.

– В морето не живеят прасен-

ца – отвърна ми дядо.

Той извади рибките от мре-

жата, после хвана животинчето.

То имаше къси предни крака, а зад-

ните стърчаха накрая на тяло-

то му като опашки. Уши не се

виждаха на главата му.

– Тюленче – каза дядо.

Той много се зарадва. Ще про-

даде тюленчето на зоологическа-

та градина. С парите ще си купи

нови гумени ботуши.

Неочаквано от морето изско-

чи едно голямо колкото мечка жи-

вотно. То се просна на пясъка и се

загледа в нас. Приличаше на тю-

ленчето, само че беше грамадно.

– Ето майката на тюленчето

– продума дядо. – Тя е дошла за

рожбата си.

Дядо викна, но морското жи-

вотно не се уплаши. Изведнъж се

огъна като змия, подскочи към

нас, приближи ни. Погледна рож-

бата си, като че є се усмихна.

Дядо взе едно гребло от лодка-

та. Тюленът разбра, че ще загине,

издигна глава. Искаше за последен

път да види рожбата си. На очи-

те му се показаха сълзи. Но пак не