82

Върбови клонки

Днес е Връбница. Пролетта

нахлу през отворения прозорец в

стаята ми и рече:

– Добро утро, сънено момче!

Станах и погледнах навън. В

градината се пукат пъпките на

плодните дървета. Тръгнали са

пъргавите пчели да събират мед.

Те се навират в чашките на бели-

те цветове и смучат.

– Чурулик, чурулик, чурулик! –

пеят птичките в новите си гнез-

да.

Вчера учителят ни каза:

– Деца, иска ли някой да дойде с

мене долу, на воденицата? Стари-

ят свещеник ме помоли да накър-

шим върбови клончета за

черквата „Света Марина“. Тряб-

ват му за Връбница.

– Всички ще дойдем! – извиках-

ме ние.

Подир пладне слязохме на Дя-

довата-Мокрева воденица. Тя неу-

морно трака и бучи. Мели велик-

денско брашно. Нахълтахме в зе-

ления върбалак. Накършихме по

цяло снопче върбови клонки. Учи-

телят издяла една върбова пи-

щялка и записука като ново пиле.

Като се върнахме в града, натру-

пахме пред олтара цяла грамада

зеленина.

Как весело бие черковната

камбана! На тоя ден синеокият

Спасител на човечеството е вля-

зъл в Йерусалим, яхнал ослица.

Улиците, по които е минал Хрис-

тос, са били затрупани с цветя.

Баба донесе едно благословено

■

Какво настроение създава у теб

празникът Връбница?

■

Знаеш ли как още се нарича то-

зи празник?

накърша

– чупя, късам клонки

пищялка

– свирка

осел

– магаре

в черква върбово клонче. Сложи го

пред иконата – за здраве.

Едно птиче кацна срещу отво-

рения прозорец и запя:

– Чурулик, чурулик, чурулик!

Ангел Каралийчев