Врабец

Връщах се от лов и вървях бавно по алеята

на парка. Кучето ми бягаше напред и радост-

но махаше опашката си.

Изведнъж то спря и започна тихо да пълзи,

като че ли дебнеше дивеч. Аз се вгледах внима-

телно в тревата и видях под една бреза съв-

сем малко врабченце с жълти петънца около

клюна и с пух по главичката. То беше паднало

от гнездото и стоеше неподвижно, безпо-

мощно, махайки с едва порастващите си

крилца.

Моето куче бавно се приближаваше към

врабчето. Изведнъж от близкото дърво като

стрела излитна стар черногръд врабец и це-

лият настръхнал, треперещ, с жални писъци

се хвърли към отворената, озъбена уста на

кучето.

Врабецът се хвърли на помощ. Той защити

със своето тяло рожбата си. Цялото му малко

телце трепереше от ужас, гласът му стана

тънък и пресипнал, но врабецът беше готов

да умре, да се жертва.

Какво ли огромно чудовище му се е струва-

ло кучето. И все пак той не можа да стои спо-

койно на дървото, там, където нищо не го

заплашваше… Сила, по-силна от волята му, го

накара да забрави себе си.

Моето куче се спря, смути се.

И то виждаше геройската

постъпка на врабеца. Аз из-

виках смутеното куче и

се отдалечих.

Иван Тургенев

■

Кой от героите НЕ

е нарисуван?

■

Как си представяш

стария врабец?

С кои думи от

текста ще си по-

могнеш, за да го

опишеш?

Прочети ги.

88