117
117
1.
Прочети от текста думите,
които описват героите.
2.
Каква е бабата?
гостоприемна
хитра
скъперница
щедра
3.
Раздели приказката на епизоди.
Озаглави всеки от тях.
И баба знае
Имало едно време една богата,
ала свидлива бабичка. Веднъж тя
останала сама вкъщи. Към обед
минал през селото един неин род-
нина. Отбил се при бабата да си
почине.
На обед бабата му поднесла
малко хляб и сол, па рекла:
– Прощавай, че те гощавам
само с хляб и сол. Ако бяха снахи-
те тук, можеха да наготвят нещо
за обед.
– Не бери грижа, бабо, — рекъл
гостенинът. — Като има хляб и
сол, както и дребни бели камъче-
та, мога да направя от тях една
гозба, та пръстите си да изядеш
от сладина. Иди на двора и събери
шепа дребни камъчета. Измий ги
хубаво и ги донеси да ги сготвя.
Бабата отърчала, събрала камъ-
четата, донесла ги на гостенина и
запалила огъня.
– Дай сега, бабо, няколко яйца и
малко масло.
Бабата дала всичко на драго
сърце, защото щяла да се научи от
камъчета гозба да прави.
Гостът опържил яйцата и ту-
рил в тях дребните камъчета. Той
сложил опържените яйца на тра-
пезата и почнал да яде от тях.
От време на време вадел по някое
камъче и го оставял на трапезата.
– Бре, че сладка гозба! – викнал
гостенинът.
Бабата лапнала едно камъче.
Сдъвкала го и си счупила зъба.
– О-о-ох! — викнала тя. – Така-
ва ли ти е гозбата от камъчета!
Опържи яйцата, а камъчетата
сложи само за пакост. Един пусти
зъб имах, и него да нямам. И баба
знае яйца да пържи. И не с масло, а
с водица.
Гостенинът се засмял, па рекъл:
– Като знае баба, не биваше
да чака снахите, та да си троши
зъбите.
Ран Босилек