122

122

1.

Кое е смешно в езика на мал-

кото кукумявче?

2.

Колко езика трябва да владее

птичето, за да не му се поди-

грават останалите птици?

Читателче мило, ти запомни,

че свой език има всякое птиче.

Отиваш в гората и виждаш свра-

ка. И подир малко тя почва да

кряка. Гарванът грачи, бухалът

буха, врабчето повтаря: „Чик-чи-

рик, чик-чирик“. И щеше да бъде

гората глуха без тоя звучен птичи

език.

Една птица също език имала

звучен от свойта майка, от баща

є заучен. Но когато се излюпило

птиче малко, тя мислила, мислила,

па си казала:

– Жалко, че трябва да уча свой-

та рожба на тоз наш език толкова

прост. Не! – казала майката. –

При другите птици ще я пратя да

учи чужди езици.

И така тая птица-умница свой-

та рожба завела при една кукувица.

Там малко стояло птичето мило,

но езика кукувичи то усвоило.

И когато се върнало на своята

бука, като кукувица взело да кука.

– Браво, браво, чедо на мама!

Като своя татко и майка си няма

да бъдеш просто, а с чужди езици

ще смаеш всички останали птици.

Тъй се радвала майката и нак-

рая решила да изпрати своята

рожбица мила още един чужд език

да научи. С удоволствие много

голямо, срещу няколко мишки само,

котаракът за седмица тука научил

птичето да мяука.

Така то усвоило два чужди езика

и всички птици го чули да вика:

– Куку-мяу, куку-мяу – денем и но-

щем не преставало то да се хвали.

– Куку-мяу, куку-мяу – повтаряло

още и всички, които го чули, разбра-

ли, че два чужди езики то владее,

така е, ала езика си бащин не знае.

И оттогава за подигравка всич-

ки наричат го кукумявка.

Радой Киров

Приказка за птичето,

което научи

два чужди езика