124
Две синегушки свиха гнездо в гъс-
тите клони на нисък трън край една
ръжена нива. Цяла седмица носиха в
човките си влакънца, ланшна трева,
перца и вълна, която бяха намерили
по бодливата ограда на една градина.
И гнездото стана хубаво, меко, здра-
во прикрепено в бодливите клони на
тръна и добре закрито от погледите
на грабливите птици.
Един ден, тъкмо синегушката
снасяше своите малки яйца, покрити
със синкави точки и петънца, наблизо
мина врабец. Кацна на тръна, изпъчи
гърди, вирна късата си опашка и видя
гнездото, в което лежеше синегушка-
та.
– Брей, че хубаво място сте на-
мерили да мътите! – присмя се той.
– Само прости, необразовани птици
могат да вият гнездо в такъв прос-
ташки трън.
– А според тебе къде трябваше
да го направим? – попита мъжката
синегушка, която беше кацнала до
врабеца.
– Според мене – важно рече врабе-
цът – трябваше да го направите на
някое високо дърво. Или в капчука на
някоя стряха. Да не го вали дъжд и
да не го стига котката. Тая година
аз съм добре. Настаних се с моята
врабка в една водосточна тръба. Хем
хубаво, хем удобно.
– Ние така си знаем – каза скром-
но синегушката.
Врабецът отлетя към селото,
Бодливият трън
като цвърчеше и се присмиваше на
простите синегушки.
След два-три дена женската снесе
пет яйца и легна да мъти.
Една сутрин невестулката дойде.
Тънка, дълга, със зли очички, с бяла
шийка. Спря се под тръна и клекна
на задните си крака. Ослуша се, чу
писъка на птиченцата в гнездото и
се облиза.
Уплашено запищяха двете сине-
гушки над гнездото. Настръхнаха
от страх, но бяха готови да умрат,
за да запазят рожбите си. А отдолу
зверчето започна да се изкачва по
тръна…
Клати се стъблото насам-натам,
шуми между класовете на ръжта.
Но бодлите са гъсти и остри като
игли. Напразно невестулката се мъчи
да се провре между тях. Убоде се по
муцуната и от гняв ухапа тръна.
Друг бодил едва не є извади окото.
Тогава тя побесня от ярост. Скочи
на земята, после пак на тръна – със-
ка, гриза стъблото му и най-сетне
се запиля из нивите.
Синегушките си отдъхнаха. Тръ-
нът беше ги спасил.
Ала след невестулката един ден
дойде ястребът. Кацна грабителят
над гнездото и протегна крака си да
пипне някое от пилетата. Но бодли-
те му пречеха и пак спасиха малки-
те. Ястребът се убоде и отлетя из
полето.
Тъй вървя, докато малките от-