68
Купиха на едно момче ново
балонче.
Върза го то за едно клонче
и скок-подскок, скок-подскок –
заподскача като жабок.
Летя момчето дълго така със
своя хубав подарък в ръка.
Ала вятърът (често тъй става)
понякога с нас се подиграва. Грабна
балончето на момчето и го понесе
високо в небето.
Тъй високо балончето вдигна, че
то при два облака стигна. А тези
два облака тук се бяха наежили един
срещу друг. Както бяха и двата в
движение, щяха да почнат скоро сра-
жение. Щяха да трещят, да бушуват,
със светкавици да се щурмуват.
– Я – рече единият облак оза-
дачен, – нещо като че ли идва към
мен! Какво ли ще да е сега пък това?
Прилича ми малко на човешка глава.
Ето, право към мене лети. Тю-у-у,
сражението ще се провали!
Другият облак се изплаши и той.
– Ах, боже мой, ах, боже мой, как
щях моя противник да фрасна със
светкавицата ужасна! А сега ярост-
та съвсем ми угасна. Ще трябва да
бягам – няма как. Късмет си е имал
моят стар враг.
А балончето все се издигаше. Об-
лаците вече достигаше.
Тъкмо между двата дошло бе
тука и със страшна сила се спука.
– Бум! – изгърмя то изведнъж.
1. Проследи пътя на балончето.
Как се озовава високо в небето?
2.
Прочети за какво се готвят
двата облака.
3.
Прочети думите на озадачения
облак, на изплашения облак и на
балончето. Изиграйте по роли този
момент.
беда
помощ
Балончето, което
изплаши облаците
А облаците побягнаха и поръсиха
дъжд.
Но мирен дъжд, а не буря, която
всичко прекатуря.
От дъжда полята се освежиха и
на балончето благодариха.
Радой Киров
4.
Напиши в тетрадката си кой
за какво е благодарен на балончето.