просо

– житно растение с дреб-

ни зърна

Имало едно време едно мило и до-

бро момиченце, което живеело с май-

ка си. Двете били много бедни и ня-

мали какво да ядат. Един ден детето

отишло да се разходи в гората, та

дано така да забрави глада си. Срещ-

нало една баба. Тя го попитала защо

е тъжно и му подарила вълшебно

гърненце. Когато някой кажел: ,,Гър-

ненце, кашичка сготви и с нея пак ни

нагости!“, то започвало само да вари

сладка каша от просо. Когато чуело:

,,Гърненце, вече престани, до скоро

ти си почини!“, спирало да готви.

Занесло момиченцето вълшебното

гърненце вкъщи и майката много се

зарадвала. Оттогава двете вече не

гладували и до насита си похапвали

сладка каша.

Един ден момиченцето излязло и

майката останала сама вкъщи. Ско-

ро огладняла и казала на гърненцето:

,,Гърненце, кашичка сготви и с нея

пак ни нагости!“. Нахранила се майка-

та и поискала гърненцето да спре, но

забравила вълшебните думи: ,,Гърнен-

це, стига, престани!“ – то продължа-

вало. ,,Почини си гърненце!“ – то си

знаело само едно – варяло каша и не

спирало. А кашата преляла от гър-

нето на масата, от масата на пода,

покрила целия под, изпълнила кухня-

та – гърненцето готвело ли, готвело.

Бре, ами сега! Потекла кашата от

кухнята в спалнята, запълнила догоре

цялата къща, излязла на двора, напъл-

нила и къщата на съседите, потекла

като река по улиците на градчето,

сякаш искала да нахрани целия свят.

1. За какво вълшебство се разказ-

ва в приказката?

2. Защо майката не може да спре

гърненцето?

Приказка за сладката каша

вълшебство

съчувствие

Хората се видели в чудо, разтичали

се насам-натам, разкрещели се, но

гърненцето все не спирало. Накрая,

а-ха, кашата да влезе в последна-

та къща, ето че момиченцето се

върнало и извикало: ,,Гърненце, вече

престани, до скоро ти си почини!“, и

гърненцето най-сетне престанало да

готви.

А градът дълго време останал по-

крит със сладка просена каша и щом

някой искал да се прибере, трябва-

ло да яде, да яде, да яде чак докато

стигне до вратата на къщата си.

Братя Грим