83
В едно село живеели мъж и жена с
дъщерите и синовете си. Настанали
гладни и безплодни години. За да пре-
живеят, те трябвало да продадат
всичко, което имали. Останала им
само една нива, но нямали с какво да
я орат. Решили да продадат и нея.
Съседът имал волове, можел да я оре.
Купил я.
Още на другия ден новият сто-
панин излязъл на оран. Както орал,
ралото се спънало в нещо твърдо.
Разкопал селянинът на това място
и намерил гърне с жълтици. Повикал
съседа си и му казал:
– Вземи тия пари – те са твои. В
твоята нива ги намерих.
– Не са мои, твои са – рекъл оня. –
Тая нива не е моя, аз ти я продадох.
– Вярно е, че купих нивата, но не
съм купил и гърнето с жълтиците.
– Вземи си жълтиците! – викнал
оня. – Те са били твой късмет. Кой-
то купува земята, купува всичко в
нея.
– Аз съм честен човек – извикал
другият. – Баща ми и майка ми са ме
учили да не лъжа и да не крада. Не
мога да взема от чужд имот.
Скарали се двамата селяни.
Отишли при царя да се съдят. Той ги
изслушал, разпитал свидетелите, уз-
нал всичко. Зачудил се много на така-
ва голяма честност. Най-после рекъл:
– Слушайте! Научих, че и двамата
сте имали синове и дъщери. Сродете
се и дайте жълтиците на младожен-
ците.
Двамата съседи се зарадвали на
1. Раздели приказката на епизоди.
Кой от тях се свързва със заглавие-
то?
2. Кои ценности показва всяка от
пословиците? Как са представени
тези ценности в приказката?
Криво седи, право съди.
По-добре честна сиромашия, откол-
кото безчестно богатство.
Златният трендафил
тая присъда. Върнали се в село, един
от момците на единия взел за жена
една от момите на другия. Новото
семейство си накупило земя, постро-
ило си голяма къща и разбогатяло.
Край него и родителите заживели
добре.
Един ден на мястото, където ня-
кога било изровено гърнето, пораснал
трендафил. Но какъв чуден и невидян
трендафил! Цветовете му били от
чисто злато и вечно ухаели. Стопа-
ните откъснали няколко рози, напра-
вили китка и я пратили подарък на
стария умен цар.
Арменска приказка