114

Съчинение по преживяна случка

1

За какво разказва Ани в своето съчинение?

Неочаквана среща

През лятото бях на село. То се намира в полите на

Стара планина. Гостувах на наши приятели. С деца-

та им Петя и Иво навсякъде бяхме заедно. Често

помагахме на леля Минка – майка им.

Един ден тя ни каза, че ще ходим в планината за

малини.

Станахме рано. Взехме кошниците и храната за

обяд и тръгнахме. Макар че пътят беше стръмен,

изкачването беше приятно. Свежа зеленина, блесна-

ла на слънцето, привличаше погледите ни.

Най-после стигнахме малинака. Малините бяха в

изобилие. Започнахме да берем. Песните и виковете

ни огласиха планината.

Работихме дълго. Към обяд се уморихме. Седнах-

ме да обядваме и да си починем. Умълчахме се.

По едно време от малинака дочухме пукот на съч-

ки и тежки стъпки, които от време на време за-

тихваха. Спогледахме се учудени.

Изведнъж от храстите се показа лапа, а след нея и

муцуна. Мечка! Хукнахме с викове. По едно време ле-

ля Минка извика:

– Спрете! Мецана си отива!

Обърнахме се. Мечката, навярно изплашена от

виковете ни, тичаше нагоре из малинака.

Когато се изгуби от погледа ни, плахо се върнах-

ме. А леля Минка добави:

– И Мецана иска да хапне малинки, но ние я упла-

шихме. А и тя – нас!

Ние взехме почти пълните кошници и си тръг-

нахме към къщи.

В съчинението по преживяване разказваме случки,

в които сме участници.

ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН

ТЕКСТ

Заглавие

Начало

Главна част

Край

малинак –

място, засадено с малини

изобилие –

богатство

съчки –

малки сухи клечки