104

Цар Соломон и пчеличката

Денят бил много топъл и цар

Соломон си почивал в сянката на

едно от смокиновите дръвчета в

градината си.

Царят едва бил задрямал, кога-

то малка пчеличка кацнала на носа

му и го ужилила. Цар Соломон под-

скочил и усетил носа си да гори от

болка, издувайки се и почервеня-

вайки, докато не заприличал на уз-

рял нар. Той се огледал, но малкият

престъпник бил изчезнал. Носът

на царя се подувал, докато не зап-

риличал на краставица. Раздраз-

нен, той заповядал да се съберат

всички пчели, оси, комари и дори

най-малките буболечки. Всичките

жужащи създания се събрали и жу-

жали, и бръмчали дълбоко учудени,

защо ги е викнал цар Соломон.

Царят тропнал с крак и изви-

кал:

– Тишина!

Градината замръзнала. Нито

крилце не трепвало, нито едно

жужене не се чуло.

– Кой измежду вас се осмели да

направи това отвратително не-

що на моя нос?

Изведнъж малка пчеличка се

отделила от ятото и тълпата

от буболечки и долетяла до Соло-

мон. Тя застанала пред него с наве-

дена от срам глава.

– Аз бях тази, която го напра-

ви, Ваше Величество, аз съм винов-

ната!

– Ти! – изръмжал царят. – Не се

ли уплаши от гнева на Соломон?

– Хиляди извинения, Ваше Вели-

чество. Аз не го направих нарочно.

Аз съм една малка пчеличка и още

не съм се научила да разпознавам

формата на носа на човек и фор-

мата на цветята. За мен носът

Ви притежаваше благоуханието

на лилия и красотата на ябълка.

Аз не можах да устоя и пожелах да

опитам цвета, когато разбрах

грешката си, беше вече твърде

късно.

Постепенно лицето на цар Со-

ломон изгубило своята строгост

и усмивката се показала на негови-

те устни. Събирайки кураж, пче-

личката продължила:

– Вярно е, че аз сгреших, Ваше

Величество, но няма ли да ми прос-

тите? Кой знае, може би един ден

аз ще имам възможност да от-

върна на вашата доброта.

Царят

се учудил:

– Наистина ли мислиш, че аз

някой ден ще имам нужда от

твоята помощ? Тръгни си ведна-

га, защото иначе ще... – измърмо-

рил Соломон.

И малката пчеличка разтвори-

ла крилцата и отлетяла надалеч.

Както си седял, царят започнал

да се смее. Той се смял дълго и от

сърце. Накрая казал:

– Донесете ми ябълки и стафи-

дови сладкиши. Чухте ли това? Та-

зи малка пчеличка щяла да върне

услугата на мен, цар Соломон!

И понеже царят бил много учу-

ден от малкото създание, той се

извинил на другите насекоми и ги

отпратил.

След няколко години кралицата

на Шеба посетила цар Соломон. Тя