■

Драматизирайте стихотворението, като

си разпределите ролите.

123

Слънцето и книгата (диалог)

Слънцето:

Виж как могъщо светя на небето,

с лъчи прогонвам нощната тъма,

огрявам хора, планини, морета

и всеки кът на вашата земя.

Ти, малка и едва забележима,

пред мене, книжчице, какво си ти?

Каква незнайна сила в теб има,

с какво събуждаш в хората мечти?

Защо деца и стари те обичат?

Ти нямаш нито огън, блясък и лъчи –

а за какво те „светлина“ наричат

и гледат в тебе с пламнали очи?

Книгата:

Не се чуди, небесно ти светило,

че аз, макар да нямам твойта мощ,

тук, на земята, имам друга сила

и светлина запалвам в друга нощ.

Когато хората се в мене взират,

пред техните очи светът расте –

земята цяла, слънцето, всемира

на страниците ми намират те.

Но аз прониквам още там, където

не стига на лъчите ти мощта –

на хората в душата и в сърцето –

оттам прогонвам мрака и нощта.

Елисавета Багряна, из „Дете и книга“