Гост

Мрак, студ и виелица бяха на-

тиснали света.

Дядо Коледа излезе от послед-

ното село. Той бе обиколил вече

земята и привършил работата

си. Оставаше само една схлупена

къщурка, настрани от другите.

Дядо Коледа се запъти нататък

през дълбокия сняг.

Старецът зачуден спря пред

къщицата. Всички прозорци в се-

лото бяха светнали като очи. Тук

едва-едва мъждукаше. Надникна

той през мътното стъкло и

видя, че вътре светеше само едно

кандилце пред иконата на Богоро-

дица. Ала през стените идваше

весела детска глъч. Къщицата

беше съвсем сиромашка.

Дядо Коледа потропа направо

на вратата. И докато чакаше да

му отворят, изведнъж се досети.

– Чакай да видя какъв армаган

ще оставя тука! – Попипа дисаги-

те: празни. Бръкна в торбата – и

тя празна. Потършува в пояса – и

там нищо.

– Бре, ами сега! – слиса се ста-

рецът. – Бива ли така?! Самият

Дядо Коледа, на връх Бъдни вечер,

в къща с празни ръце да влезе!

Затюхка се старецът и по-

нечи да се връща.

В туй време вратичката

скръцна и стопанинът се обади в

тъмното:

– Кой хлопа? Кой е този сиро-

мах, който в такова време е зам-

ръкнал на къра?

Нямаше как: старецът приб-

лижи.

– Кой си ти бе, дядо? Я влизай

по-скоро вътре, че цял си измръз-

нал! Къде си тръгнал в тая нощ?

Нещо хрумна в главата на ста-

реца. Усмихна се той на себе си и

отвърна:

– Далечен съм аз, дядовото.

Внучета имам в едно село, тъдява.

Рекох да ги пообиколя. И армагани

им носех… Ама, нђ, сбърках пътя,

ограбиха ме лоши хора… Загубих се

в тъмнината.

Стопанинът отупа снега от

Дядо Коледа и го въведе в одая`та.

– Ти да си жив, дядо. И внуче-

тата. Ти ще им си армаган… Ха се-

га, да се стоплиш и да си починеш.

Ще ни гостуваш тази нощ. Ще

посрещнем Коледа. Пък утре – ще

гониш пъртината…

Одаята беше съвсем сиромаш-

ка – но чисто и топло. На рогозка-

та се боричкаха дечурлига и играе-

ха с пуканки. Едно мършаво младо

петле спеше до вратата. Стопан-

ката слагаше софра за вечеря.

Стопанинът каза на жена си да

сложи още една лъжица.

Седнаха на трапезата всички.

А на трапезата: черна пита, пани-

ца боб и малко варено житце.

Домакинът покани с ръка ста-

реца и продума засрамен:

– То, дядо, тъй не се отговява,

ама… нђ… Не даде Господ таз годи-

на друго… Как да е, ще поминем…

Дядо Коледа се усмихна за нещо

си под мустаците и каза:

– Ами там онова какво е? Май

петле ми се вижда?

– Абе, вярно, петле е. И аз по-