107

Имало едно време един селя-

нин. Той бил стар и болен. Усе-

тил, че скоро ще умре. Искал да

остави всичко, което имал, на

своите синове и затова ги пови-

кал до леглото си.

– Синове мои – казал той. –

Дойде ми време да умра. Ще наме-

рите всичките ми съкровища в

лозето.

Скоро селянинът умрял. След

неговата смърт синовете му взе-

ли лопатите и кирките. Започна-

ли да копаят в лозето и да тър-

сят съкровището. Отново и от-

ново обръщали почвата, като ко-

паели дълбоко в земята. Чупели

тежките буци пръст – да не би в

тях да е скрита торба с жълти-

ци.

Не намерили никакво скрито

съкровище в земята, но стара-

телното копаене било толкова

добро за лозите, че същата годи-

на те дали повече плод отпреди.

Гроздето, което братята от-

гледали, било най-доброто в

страната. Тъй като всеки искал

да купи от тях, те забогатели,

както искал техният баща.

Езоп

Селянинът и неговите синове

■

Какъв е изводът от тази

басня?

,

Потърси подходящи пословици.