116
Радост за всички
Ленът цъфтеше. Цветчетата
му бяха меки и нежни като крилца
на пеперуда.
– От мене няма по-щастлив на
земята! – рече ленът. – Слънцето
ме огря и съживи, а дъждецът ме
напои и разхлади! Казват, че ще
порасна още по-висок и от мене
ще изтъкат бяло, хубаво платно.
Колко съм щастлив!
– Да, да! – обадиха се съчките
от близкия плет. – Ти говориш
така, защото не познаваш Божия
свят. Няма нищо трайно на земя-
та.
Една сутрин дойдоха хора и из-
скубаха лена. Той усети силни бол-
ки, но си каза:
– Нищо, ще потърпя!
Какво не направиха с него хора-
та: във вода го топиха, на слънце
го сушиха, чукаха го, разчесваха го.
Най-после ленът се намери вързан
на хурката.
– Жжж! – пееше вретеното и
немилостиви пръсти разтегляха
на тънки нишки лененото повес-
мо.
Скоро разпънаха нишките на
стана и от лена изтъкаха хубаво
платно.
Тогава той се зарадва и извика:
– Макар и много да страдах,
всичко е било за мое добро.
Занесоха платното вкъщи и
почнаха да го режат с ножици. Ря-
заха, кроиха, бодоха го с остри
игли и най-после ушиха от него де-
сет бели ризи.
– Сега съм полезен за хората и
затова съм по-щастлив! – каза ле-
нът.
Минаха години и ризите се скъ-
саха. Хората ги нарязаха на късове