121
Златушко
Листата
на брезата
отидоха на карнавал.
Всичките ли?
Не.
Останаха две –
Златушко
и Треперушко.
Златушко
дълго се люшка
на своето клонче.
Погледна, почака
и заплака.
– Защо плачеш? –
попитаха две тревички. –
Тръгвай! Отлитнаха всички.
– Не можах да се откъсна,
когато бе време –
вече е късно.
Сега кой ще ме вземе?
Тук ще изсъхна. Самичко.
– Защо? –
извикаха двете тревички. –
Не искаш ли да слезеш при нас?
– Че защо съм ви аз?
Едно малко, жълто листенце!
– Ти ще ни бъдеш палтенце!
Ела, ела –
много близо е зимата зла.
Без теб ще загинем в дните студени!
Прочети стиховете, от които разбираш защо
Златушко е тъжен.
Защо предложението на тревичките учудва Златушко?
– Без мене? –
Тъй се зачуди Златушко
сред голите клони,
тъй трепна, че в миг се отрони
върху двете тревички.
А тревичките се свиха
в малкото жълто листенце
като в палтенце.
Леда Милева,
из „Листата на брезата“