132

Гълъбицата и мравката

Една изжадняла гълъбица с бели

пера потапяше човката си в бис-

тър ручей, когато една мравка

падна от един клон във водата.

Клетата мравка напразно се

мъчеше да се измъкне от тая

водна лента, която в нейните очи

изглеждаше цяло море.

Гълъбицата я видя, съжали я и є

протегна от брега стръкче трева.

Мравката се вчепка в него с крач-

ката си и бързо излезе на сухо.

– Благодаря ти, гълъбице! – каза

мравката с тънък глас. – Няма да

те забравя!

Но гълъбицата дори не чу тия

благодарности, защото хвръкна

веднага. Тя кацна на един клон,

който се оглеждаше в ручея, и ос-

тана неподвижна, зарадвана, че е

извършила едно добро дело.

Един немирник я видя, приб-

лижи се безшумно до дървото и

опъна прашката си, за да удари с

камък прелестната птица,

която не забелязваше опас-

ността. Ала малката мравка я за-

беляза и бързо ухапа момчето по

петата.

– Ах! – извика то и изтърва

прашката си.

Гълъбицата литна високо в

небето, но и оттам достигнаха

думите на песента є: „О, колко е

хубаво да правиш добро!“.

А през това време мравката,

поела отново пътя край ручея, си

казваше: „Какво хубаво цвете е

признателността, която се

ражда от стореното ни добро!“.

Жан дьо Лафонтен

■

Каква мъдрост съдържа басня-

та?

Струвай добро, да намериш

добро.

Петър Берон