Врабчето и лисицата

Някога врабчето и лисицата

били големи приятели. Веднъж се

наговорили да си посеят заедно

жито, да го ожънат и да си го раз-

делят, да има с какво да се прех-

ранват през зимата.

– Ти – рекла лисицата на враб-

чето – ще изореш нивата и ще за-

сееш житото, а аз ще го завлека с

опашката си.

Речено-сторено. Изорало и за-

сяло врабченцето с човчицата си,

а лисицата завлякла нивата с

опашка. Расло и порасло житото,

вързало клас, станало за чудо и

приказ. Когато узряло, врабчето

и лисицата се събрали край нива-

та и кумицата рекла:

– Врабченце, я виж какъв облак

се е надвесил над планината. Ти

жъни, пък аз ще се кача да подпи-

рам облака – да не вземе да падне

и да ни съсипе хубавото жито.

Запретнало ръкави врабчето

и захванало да жъне, а лисицата се

качила на планината и легнала.

Навирила опашка – уж подпира

облака – и заспала.

Ожънало врабчето нивата,

овършало житото и дошло вре-

ме да си го поделят. Врабецът по-

питал:

– Кума Лисо, как да разделим

житото?

– На врабченце – котленце, на

лисица – деветица! – отвърнала

тя. – На мене повече, че моята ра-

бота беше по-тежка. Кокалите

ме заболяха да подпирам този

тежък облак.

■

Кои са героите в приказката?

По какво приличат на хората?

Лисицата отишла да вземе чу-

вали, а Врабчо седнал на купа с

жито и заплакал. Минало едно го-

лямо шарено куче и попитало:

– Защо плачеш, Врабчо?

– Как да не плача, Шаро – хлипа-

ло гїрко врабчето, – като лисица-

та ме излъга. Аз орах, сях, жънах и

вършах, а тя спа навръх планина-

та, уж че подпира облака да не

падне върху житото. После ста-

на време да делим зърното и тя

рече: на врабченце – котленце, на

лисица – деветица! И сега ще взе-

ме всичкото зърно…

– Не се бой, врабченце! – изръм-

жало кучето. – Аз ще те спася от

лисицата.

Кучето се заровило в купа

жито, само едното му ухо стър-

чало отгоре. След малко дошла ли-

сицата с големите чували и

започнала лакомо да нагребва

жито и да ги пълни. Съгледала, че

ухото на кучето помръдва, по-

мислила го за мишка и скочила да

я улови. Забила нокти в ухото на

кучето и започнала да го дърпа.

Изскочил Шаро от купа, хванал

лисицата за опашката и я разкъ-

сал. А за врабеца останало всичко-

то жито.

Българска народна приказка

хлипам

– плача

го`рко

– жално