Ех, че време! Ех, че сняг!
Над тополки, над ели
ситен сняг вали, вали
и рекичката бъбрива
в снежен,
нежен
пух се скрива.
През долчини, през билà
Баба Зима е дошла.
Бяла зима
ветровита
мило кима
и ни пита:
– Имате ли вече всички
ръкавички
и шейнички?
А ушанки и ботушки,
да ви пазят от вихрушки?
бѝло
– най-високата част на
планината
■
Как си представяш Баба Зима?
■
Защо тя носи радост на децата?
Бяла зима
ветровита
ту ни кима,
ту налита.
– Хиу, фиу! – буйно пее,
духа,
буха
и лудее.
– Хайде, палавници малки,
направете си пързалки!
Ех, че време! Ех, че сняг!
Ех, че весел вик и бяг!
Георги Авгарски