82

■

С какви чувства ос-

тавя лястович-

ката своето пти-

че в гърнето?

■

Кой момент от

разказа на сълза-

та те развълнува

най-много? Защо?

Прочети го.

■

Какво изпитва са-

катото лястови-

че, когато поглъ-

ща майчината

сълза?

Ангел Каралийчев

Няма нищо по-свя-

то и по-безкорист-

но от любовта на

майката.

В. Белински

стоях в дясното око на кахърната птичка.

Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немо-

щен глас продума лястовичката на вятъра:

– Братко ветре, когато ходиш над света,

ако минеш през България, отбий се при моето

сиротно пиле и му кажи да се пази от черния

котак, който се върти в градината. Забравих

да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Ка-

жи му още, че моето сърце изсъхна от мъка…

– Къде е твоето лястовиче? – попита вя-

търът.

– Оставих го в едно пукнато гърне, търкул-

нато в градината, където цъфтят морави ди-

митровчета.

Додето изрече тия думи старата лясто-

вичка, аз се отроних от окото є. Вятърът ме

грабна и ме понесе над света. Девет дена ле-

тях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм

уморена! Искам да капна и заспя…

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна.

Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата

майчина сълза.

– Благодаря ти, майчице! – прошепна то,

легна си в перушината и заспа, затоплено от

сълзата, сякаш беше под майчините си криле.

По Ангел Каралийчев

морав

– виолетов; лилав; теменужен

кахърна

– тревожна; угрижена; замислена

отмалявам

– изгубвам силите си