96

Срещу Гергьовден

Една вечер дядо Андон повика

внучетата си и им каза:

– Ей, юнаци, хем да не забрави-

те, че вдругиден е Гергьовден! Ис-

кам от вас цялата къща да окичи-

те!

На другия ден Дончо и Слави по-

еха за Балкана. Взеха и Анчето.

Децата избраха най-кичести-

те клончета, изрязаха ги, накъса-

ха иглика и изподраскани, но весе-

ли, взеха да се смъкват към вкъщи.

По всички други пътеки слизаха

деца, натоварени с клончета глог

и горски китки, викаха, смееха се,

сякаш самата планина с храсти-

те си беше оживяла и шумеше.

Дядо Андон беше седнал на

стъпалата на двора и чакаше.

Изведнъж вратата се отвори

и три пищялки гръмнаха в ушите

на стареца. Арап заскача с лай, а на

стълбите се изсипа цяла купчина

глогови клончета.

– Браво, дядовите, да сте ми

живи и здрави! – засмя се старе-

цът. – Ха сега, Дончо, вземи, моето

момче, най-големия клон, та го за-

бучи на пътната врата! Ти, Слав-

чо, да сложиш другите по всички-

те врати на одаите, а пък Анчето

да донесе великденските свещи, да

залепи по една на всяко дръвче и да

ги запали.

След няколко минути и тази

работа беше свършена.

Дончо се размърда неспокойно

и не се сдържа:

– Ама защо е всичко това бе,

дядо?

– Ха така, дядовото! Чаках да

ме попитате! – засмя се старе-

цът и го поглади по главата.

– Слушайте сега, гарджета, да ви

кажа. Зеленият глог е за здраве:

здрава да е къщата през цялата

година, здрава и весела като тия

зелени и бели клончета! А пък ве-

ликденските свещи – те са почит

към свети Георги: юнакът све-

тия, който е убил ламята, нали

знаете, която заробила цяло цар-

ство и изпояла къде що има живо!

Здраве, юнаклък и веселие носи Гер-

гьовден – затуй утре ще има люл-

ки, песни и ще ви теглим да видим

кой колко е пораснал от лани. Тази

нощ свети Георги ще мине над зе-

мята и ще види къде има зелено

клонче и къде гори свещица. И кой-

то не го е почел, който не се е при-

готвил за празника, него няма да

благослови, в тази къща няма да