В СВЕТА НА ЖИВОТНИТЕ

Таралеж

Вървях веднъж по брега на нашето

поточе и забелязах под един храст

таралеж: той също ме забеляза, сви

се на топка и завика:

– Тук-тук-тук!

Побутнах таралежа с носа на бо-

туша си; той изпръхтя силно и уда-

ри с игличките си ботуша ми.

– А, тъй ли правиш! – рекох аз и с

носа на ботуша си го бутнах в по-

тока.

Във водата таралежът веднага се

разви и заплува към брега като малко

прасенце. Взех една пръчка, търкул-

нах таралежа в шапката си и го зане-

сох вкъщи.

Имах много мишки; бях чувал, че

таралежите ги ловят, затова ре-

ших: нека живее вкъщи и лови миш-

ки.

Оставих аз бодливата топка на

пода сред стаята и седнах да пиша,

но с крайчеца на окото си все поглеж-

дам таралежа. Не лежа дълго непод-

вижен; щом притихнах до масата,

той се разви, огледа се, разходи се на-

сам-натам и най-после си избра мяс-

то под кревата и там се спотаи.

Когато се стъмни, запалих лампа-

та и – здравейте! Таралежът изтича

изпод кревата. Разбира се, той по-

мисли за лампата, че това е луната,

която е изгряла в гората: таралежи-

те обичат да играят на луна по гор-

ските поляни.

Аз взех лулата, запуших и пуснах

едно облаче. Напълно заприлича като

да е в гора: и луна, и облаче, а пък кра-

ката ми бяха като стъбла на дърве-

та и сигурно много харесваха на

таралежчето. Като прочетох вест-

ника си, качих се на леглото и заспах.

Винаги спя много леко. Чувам, нещо

шумоли в стаята. Драснах клечка

кибрит, запалих свещ и зърнах как

таралежът хукна под кревата, а

вестникът вече не беше до масата, а

насред стаята.

„За какво ли е потрябвал вестни-

кът на таралежа?“

Скоро моят квартирант излезе из-

под кревата и – право към вестника;

завъртя се покрай него, пошумя и

най-после се изхитри: набоде някак

на бодлите си единия

край на вестника и

го повлече целия

към ъгъла.

Едва сега разбрах каква е работа-

та: вестникът беше за таралежа ка-

то суха шума в гората и той го вла-

чеше, за да си направи легло. Като

свърши тази важна работа, той из-

лезе от своето жилище и се спря сре-

щу кревата, като разглеждаше

свещта луна.

Пуснах му едно облаче и го питам:

– Какво искаш още?

Таралежът не се изплаши.