37

ПРИКАЗКИ НА ДРУГИТЕ НАРОДИ

Ято лебеди

Живели някога един мъж и една же-

на. Те си имали дъщеричка Машенка и

момченце Иванчо. Веднъж бащата и

майката се наканили да идат в града

и рекли на Машенка:

– Щерко, пази братчето си. А ние

от пазара ще донесем армагани за

двамата.

Бащата и майката заминали, а

Машка сложила братчето си на тре-

вата и се затекла на улицата да

играе.

Не знам откъде долетели птици

лебеди, спуснали се към земята и от-

несли малкия Иванчо. Машка се вър-

нала и що да види – братчето є го ня-

ма.

Изохкала тя, втурнала се насам-

натам. Иванчо не се виждал никъде.

Изскочила Маша на равната поля-

на и далеко някъде съзряла големи

птици, които бързо потънали в да-

лечината.

Досетила се девойката, че тези

птици са отнесли братчето є. За-

туй се втурнала да ги настигне.

Тичала, тичала, най-сетне стигна-

ла до една пещ насред гората и є рек-

ла:

– Пещице, пещице, можеш ли да ми

кажеш къде отлетяха лебедите?

– Най-напред ме подклади със сухи

дръвца, тогава ще ти кажа! – отго-

ворила пещта.

Маша на бърза ръка напалила пещ-

та, тя є показала накъде са отмина-

ли лебедите.

Затекла се Маша още по-нататък.

Стигнала до едно ябълково дърво, ця-

лото натегнало с румени ябълки.

– Ябълчице, моля ти се, кажи ми къ-

де литнаха лебедите?

– Потръскай ми клончетата – да

паднат ябълките.

Маша се заловила да тръска клон-

четата и те, щом олекнали, захвана-

ли да трепкат с листата си и пока-

зали накъде са отлетели лебедите.

Затичало момичето по-нататък

и стигнало до една млечна речица, за-

шумена с върбова горичка.

– Млечна речице, можеш ли ми каза

накъде отлетяха лебедите?

– В мен падна един камък – отвър-

нала речицата, – той пречи млякото

ми да тече надолу. Махни камъка.