Машка преместила големия камък.

Млякото потекло и реката є пока-

зала накъде са отишли лебедите.

Тичала Маша, тичала, достигнала

до голямата гора. Изправила се нак-

рай гората и не знаела накъде да вър-

ви. По едно време съзряла под съсед-

ния пън стар таралеж.

– Ежко Бежко, не си ли видял накъде

отлетяха лебедите?

Таралежът отговорил:

– Накъдето аз се поклатя – ната-

тък тръгвай и ти!

Свил се той на кълбенце и се закла-

тушкал между дърветата. Докла-

тил се до къщурка, която седяла на

кокоши крак. Погледнала Машка – Ба-

ба Яга нещо преде. А Иванчо играел

със златни ябълки.

Доближила се Маша тихичко до къ-

щурката, грабнала братчето си и

хукнала към къщи.

Подир малко Баба Яга плеснала с ръ-

це: няма го момчето! Извикала лебе-

довото ято:

– По-скоро, мои лебеди, догонете

побегналите!

А Маша носела братчето си и кра-

ката под себе си не усещала. По едно

време видяла, че лебедовото ято

наближава. Стигнала до млечната

рекичка.

– Речице, миличка – помолила се

Машка, – скрий ни!

Речицата бързо ги скрила в гъстия

върбалак.

А птиците над нея прелетели и не

я видели.

Машка пак се втурнала да бяга.

А лебедите извили главите си, съз-

рели я и отново се върнали назад. То-

гава Машка затичала към ябълково-

то дръвче.

– Ябълчице, миличка, скрий ме!

Ябълката я закрила с листата си.

Лебедите не видели Машка и братче-

то є и отминали.

Машка излязла изпод ябълката,

благодарила на дръвчето и пак се

втурнала да бяга.

Тичала тя, носила братчето си и

наближила до къщи. За нещастие, ле-

бедите отново я съзрели и пак връх-

летели върху нея. Добре, че пещта се

изпречила съвсем наблизо.

– Пещице, миличка, скрий ме, моля

ти се!

Пещта я прибрала вътре в себе си

и дръпнала вратичката.

Лебедите зашумели навън, но вра-

тичката била здраво затворена.

Наврели се лошите птици през ко-

мина на печката, но вътре не могли

да влязат. Повъртели се, крещели,

крещели, най-сетне право при Баба

Яга се върнали.

А Машка и братчето є се измъкна-

ли от пещта, хванали се за ръчички-

те и се затекли към къщи, колкото

им държат силите.

Щом влезли у дома, Машка

измила

братчето си, вчесала косичката му,

седнала до него.

Надвечер майката и бащата се

върнали от града и затрупали свои-

те малки дечица с армагани.

Руска народна приказка

армаган

– подарък

■

Кога и къде става разказаното в

приказката?

■

Кои са главните герои? Добри или

лоши са? Разкажи какво им се

случва?

На страната на добрите или на

лошите е народният разказвач?

Докажи.