61

Моя българска земя

Моя българска земя! Толкова годи-

ни те гледам и обхождам от Беласи-

ца до Дунав, от Странджа до Ком,

заставам на Мусала, веят ме про-

летните вихри на Вихрен, слушам

веселите овчарски кавали по родопс-

ките поляни, люлеят ме зелените

люлки на Тракия и Добруджа и все не

мога да се нагледам на твоята не-

повторима красота.

Накъдето да погледна, край мене

се откриват такива неповторими

гледки, такива красоти, че сърцето

ми замира от радост и ми иде да се

гмурна в твоите слънчеви дни, да

потъна в синеоките ти звездни но-

щи и да се превърна в частица от

всичко това, което се нарича Бълга-

рия.

Литне птица над твоите балка-

ни, и на мене вече ми се иска да имам

крилете є, за да литна до нея.

Бликне поточе от върховете на

Пирин или Рила, и на мене вече ми се

иска да тичам след него.

Звънне златно зърно в Тракия и

Добруджа, и на мене ми се иска да по-

тъна сред твоите житни полета,

да стрия клас в шепата си и в нея да

се изсипят златни сияния.

Да застана край Плиска, за да от-

крия своето начало. На Самуилова

крепост да те погаля. На Царевец да

си спомня за твоята бойна слава. В

Банско да чуя историята на Паисий,

край Черно море вълните да ми на-

помнят за онези българи, които ви-

наги са търсели родния бряг.

И аз не мога никога да те забравя.

Евтим Евтимов

■

Какво чувство изразява авторът

в текста?