ката. – Тези дни, когато баща ти

тръгне на пазар да продава риба, ти

му заръчай да ти купи едно гроздче.

Заваляха поройни есенни дъждове.

Марица препълни бреговете си и

нейните мътни води повлякоха на-

долу дървета, жълти тикви, цели ку-

пи със сено. Забуча като градоносен

облак.

Един ден, когато удари училищ-

ният звънец на обед и децата като

шумен поток се втурнаха навън,

Влади се промъкна между навалица-

та. Той бързаше да се прибере вкъщи

и да помогне на майка си, която пле-

теше нова мрежа. Като наближи ре-

ката, малкият беломорец забеляза

голямо вълнение по крайбрежната

селска улица. Цяла тълпа от хора се

трупаше на едно място и викове,

пълни с ужас, цепеха въздуха. Какво

има, какво се е случило?

Влади се втурна. И щом надникна

през навалицата, страшна картина

се разкри пред очите му: сред широ-

ката река, повлечено от бурното

течение, се давеше едно малко дете.

Никой не смееше да се хвърли в мът-

ната дълбока вода, за да го спаси. Не-

щастното паднало дете ту потъ-

ваше, ту се показваше отново, а край

него плаваше калпачето му.

Без да мисли много, Влади смъкна

от гърба си торбата с книгите, раз-

бута тълпата и се хвърли във вода-

та.

Всички хора наоколо ахнаха. Не се

мина дори една минута и малкият

рибарски син, който беше пораснал

на беломорския бряг и знаеше да плу-

ва като риба, наближи мястото, где-

то се мяташе удавничето. То се

беше загубило под водата и само по

едрите мехури, които излизаха един

след друг, Влади разбра къде е. Почна

да го търси. И защото се страхува-

ше да не би удавничето да го хване за

крака и да го повлече надолу, смелият

плувец се гмурна под водата. Припов-

дигна с гръб потъналото момче, из-

върна се ловко, хвана го за дрехата с

една ръка, а с другата заплува към

брега. Със затаен дъх всички следяха

как едно дете се бори с водната сти-

хия, за да спаси живота на друго де-

те, и никой не им се притичваше на

помощ. Най-сетне подир няколко мъ-

чителни минути Влади стигна бре-

га, подаде спасеното момче и сам

излезе от водата. Когато – измокрен

до кости – той се изправи на брега,

радостта на селяните избухна.

Всички почнаха да викат. Мъжете го

тупаха по рамото, жените го прег-

ръщаха и целуваха по челото. Стар-

ците му думаха „юначина“. Няколко

опитни стари жени се заеха с удав-

ничето, почнаха да го разтриват

чевръсто, раздвижиха ръцете и но-

зете му. Детето повърна погълна-

тата вода и отвори очи.

Влади, като видя, че момчето е

живо, грабна торбичката си, измък-

на се от навалицата и се затече към

къщи. От крачолите му шуртеше

вода...

На другия ден във воденицата, где-

то се беше настанило сиромашкото

семейство на рибаря, пристигнаха

двама души: мъж и жена – бащата и

майката на спасеното дете.

Бащата дълго милва Влади по гла-

вата и рече на Владевата майка:

– Цяла нощ мислихме с жената как

да ви се отплатим. Ние имаме на

тоя свят само една радост – наше-

то дете. То е вече в първи клас. Ако

бяхме го загубили, животът ни ще-

ше да стане страшен. Не сме богати

хора, за да наградим Влади, както

трябва, ала имаме три декара хубаво

лозе на Белия бряг. Решихме да дадем