57

Шведска шейна

Към края на миналата зима Бранко

счупи шейната си. Стара беше тя, с

високи железни рамки. Дъските є се

разковаха, желязото се изкриви и

Бранко се зари в снега. Другарите му

се изсмяха. Най-много му се смя едно

чуждо момче. То имаше голяма швед-

ска шейна, цяла от лакирано дърво,

обкована отдолу с яки гладки железа.

Оттогава Бранко гореше само от

едно желание – да спести пари и дого-

дина да си купи шведска шейна. Вед-

нъж той повери тайната на майка

си, а тя обади на татко му.

Бащата се засмя.

– Добре, Бранко – рече той весело, –

още утре ще ти купя касичка. Съби-

рай си там пари. Ключът ще стои у

мене. Колкото по-послушен бъдеш и

колкото по-добри бележки получиш,

толкова по-хубава шейна ще можеш

да си купиш.

На другия ден Бранко получи касич-

ката. Вътре дрънкаха парите на

първия дар от баща му.

Родителите му бяха заможни хо-

ра. Имаха голяма триетажна къща в

един от по-крайните квартали на

столицата.

В този квартал учеше и

Бранко. В целия клас

имаше само няколко

по-добре облечени ученици. Другите

бяха все деца на бедни работници.

На Бранковия чин седеше едно та-

кова момче. Казваха го Тома. Той носе-

ше закърпени и стари обуща, но

никак не приличаше на другите бед-

ни момчета. Онези играеха, викаха,

псуваха, а Тома седеше на мястото

си тъжен и замислен. Но той и инак

не приличаше на другите. Лицето му

беше изпито и бледо, а очите – умо-

рени, като у недоспал човек.

Полека-лека двете момчета се

опознаха и се обикнаха като братя.

Веднъж Бранко го отведе у дома. И

майка му също много хареса момче-

то. Разпита го за дома му. Тома каза,

че баща му работи на гарата, а майка

му е чистачка в една голяма къща.

Тома често идваше у Бранкови,

учеха заедно уроците си или играеха

на двора с Бранковата голяма фут-

болна топка.

Бранко много пъти беше молил То-

ма да го отведе в дома си, да види ба-